Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
град Ловеч, ………….. година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Любомира Кръстева
ЧЛЕНОВЕ: Йонита Цанкова
Мирослав Вълков
при секретаря А.А. и в присъствието на прокурора С. И.,
като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 257 по описа за 2012 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С решение № 267 от 19.11.2012 г., постановено по АНД №
510/2012 г., Троянски районен съд е отменил като незаконосъобразно наказателно
постановление № 11012104/21.06.2012 г.
на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция / АДФИ/ гр. София, с
което на Е.Д.Ц. *** с ЕГН********** на основание чл. 65 от НВМОП/отм./ във вр.
с чл.66 ал.2 от НВМОП /отм./ е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200 лв. за това, че като член на комисия, назначена със заповед на
кмета на Община Априлци, не е предложил за отстраняване от процедура по НВМОП кандидат, който не е представил в
офертата си всички изискуеми документи, което е нарушение на чл. 21 ал.1 т.1
във вр. с чл.13 ал.1 т.2 от отменената Наредба за възлагане на малки обществени
поръчки /НВМОП отм./.
Срещу постановеното решение е подадена касационна
жалба от Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София.
Сочат
се обстоятелствата, довели до незаконосъобразност на съдебното решение – съдът
неправилно е приел, че е изтекъл абсолютния 3-годишен давностен срок от
извършване на нарушението по 81 ал.3 във вр. с чл. 79 и чл.80 от НК във вр. с
чл. 11 от ЗАНН. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че, като член на
комисия, ответникът по касационната жалба не може да носи индивидуална
отговорност за решения вземани от колективния орган, без това да е изрично
предвидено в закон. Възразява се и срещу извода на първо-инстанционния съд, че
съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя е съществено процесуално
нарушение.
Твърди
се, че първо-инстанционния съд е постановил решение, което противоречи на
закона.
Касаторът иска да бъде отменено изцяло решението на ТРС и да
се постанови ново, с което да се потвърди НП.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и
следва да бъде разгледана.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се
представлява от юк Т.
Ответникът
Е.Ц., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч взема становище за неоснователност на
касационната жалба, за потвърждаване на първо-инстанционното решение.
Пороците,
които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона -
касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Ловешки
административен съд, касационен състав, след като извърши преценка на събраните
по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания,
намира, че жалбата е неоснователна.
За
да постанови атакуваното решение първо-инстанционния съд е приел за доказано,
че издаденото НП е незаконосъобразно издадено, поради изтичане на абсолютната 3-годишна давност от извършване
на нарушението.
Тази фактическа обстановка първо-инстанционният
съд е установил въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
разпит на свидетели.
По
делото са събрани всички относими доказателства.
Настоящия
съдебен състав намира решението на първо-инстанционния съд за правилно и законосъобразно,
при следните мотиви:
Съгласно чл.63 ал.2 от ЗАНН административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Предмет на касационната проверка /чл.218 от АПК/ са
посочените в жалбата пороци на решението, но законът задължава касационната
инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон.
С НП на Директора на АДФИ гр. София на ответника по
делото Е.Ц., в качеството му на член и председател на комисия, назначена със
заповед № 224/05.06.2009 г. на кмета на Община Априлци със задача разглеждане,
оценка и класиране на офертите на кандидатите в открит конкурс за възлагане на
малка обществена поръчка „Строително ремонтни работи за укрепване бреговете на
река Сенковица в гр.Априлци кв.Острец и аварийно възстановяване на водосток в
с.Велчево Община Априлци”, е наложено административно наказание глоба за това,
че от 05.06.2009 г. до 10.06.2009 г. не е предложил за отстраняване от
процедурата участника „Техноинженеринг груп” АД гр.Габрово поради непредставяне
в офертата на част от документите посочени в обявлението от възложителя.
Касационният състав счита, че първо следва да се
посочи, че НВМОП е отменена на с ПМС № 38 от 23.02.2012 г., а НП е издадено на 21.06.2012
г. В НП не се посочват аналогичните разпоредби в ЗОП, действащи към датата на
издаване на НП.
На следващо място, с оглед изложеното в
обстоятелствената част на НП,
нарушението, за което е издадено, е извършено от 05.06.2009 г. до
10.06.2009 г., НП е издадено на 21.06.2012 г., а производството пред
първо-инстанционния съд е образувано на 20.08.2012 г.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на Обща част на Наказателния
кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Обстоятелство, изключващо
отговорността, е именно изтеклият давностен срок съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2
от НК. Извършителят на административно нарушение не може да бъде поставян в
по-неблагоприятно положение от извършителя на престъпление, което е с по-висока
степен на обществена опасност. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /в редакцията
към момента на извършване на административното нарушение/, във вр. с чл. 81,
ал. 3 от НК, наказателното преследване се изключва за деяния, за които се
предвижда наказание „глоба” с изтичане на три годишен абсолютен давностен срок.
По делото няма спор, че административното нарушение е
извършено от 05.06.2009 г. до 10.06.2009 г. /видно от НП и АУАН/, поради което
и абсолютният давностен срок е изтекъл на 10.06.2012 г.
След тази дата административно-наказателното
производство е недопустимо и издаденото наказателно постановление следва да
бъде отменено от съда, пред който делото е висящо, като правно ирелевантно е
дали административно-наказателното производство е започнало и приключило в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, респ. в сроковете на специалния ЗОП.
Безспорно е по делото, че акт за установяване на
административното нарушение действително е съставен на 22.12.2011 г., преди
изтичане на абсолютния давностен срок, но това обстоятелство няма суспендиращ
ефект върху сроковете на абсолютната давност. Съществено в случая е, че процесното
наказателно постановление е издадено след като абсолютната давност е изтекла на
10.06.2012 г., и след като нормативния акт, съдържащ административно-наказателните
норми е отменен.
Касационният състав счита за основателни доводите на
прокурора по делото, че е задължително законодателят или издалият подзаконовия
нормативен акт орган да са предвидили изрично възможността членове на
колективни органи да носят индивидуална отговорност за решенията, вземани от
органа. Като пример за такъв случай в законодателството може да се посочи
изрично предвидената възможност за носене на вид индивидуална отговорност от
член на колективен орган за волеизявление на органа в чл. 290 ал.1 изр.второ от
АПК, но в зависимост от личното волеизявление на физическото лице, при
формиране волята на органа.
Затова, дори да не беше изтекъл давностния срок, НП би
било също незаконосъобразно поради това, че с него е наложено административно
наказание на физическо лице, за волеизявление на колективен орган – решение,
взето от комисия, на която той е член. В НВМОП /отм./ и в ЗОП не са налице
административно-наказателни разпоредби, предвиждащи изрично налагане на
наказания на членове на колективен орган за нарушения, извършени чрез вземане или
невземане на решения от колективния орган.
С оглед изложеното настоящия касационен състав счита, че,
като е отменил наказателното постановление, Районен съд-Троян е постановил
законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
В
този смисъл е и практиката на други административни съдилища: Решение от
08.05.2009 г. по КНАД № 2015/2009 г., 4-ти касационен състав на АССГ, Решение № 1478 от 29.03.2011 г. по КНАД №
692/2011 г., 12-ти касационен състав на АССГ, Решение № 3075 от 11.10.2010 г.,
4-ти касационен състав на АССГ, Решение № 150 от 16.03.2011 г. по КАНД № 8/2011
г. на Административен съд София-област, Решение № 284 от 07.05.2012 г. по КАНД
№ 141/2012 г. на Административен съд Плевен, Решение № 213 от 02.04.2012 г. по
КАНД № 137/2012 г. на Административен съд Плевен, Решение № 290 от 09.05.2012
г. по КАНД № 201/2012 г. на Административен съд Плевен, Решение № 285 от
07.05.2012 г. по КАНД № 172/2012 г. на Административен съд Плевен и много други.
По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна,
а решението на РС-Троян е валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон, и като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН във вр. с чл.
221 ал.2 предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 267 от 19.11.2012
г. постановено по АНД № 510/2012 г. от Троянски
районен съд, като законосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
Препис от решението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: